Теории на конспирацията

Един познат ми се обади днес и ми каза, че се впечатлил от един от онези документални филми за конспиравитвните теории. Е, омръзна ми!

Едва ли ще успея да му налея акъл в главата, предвид голямата разлика във възрастта ни, но днес това ме тормози през целия следобед - какво да му кажа.

В днешно време сме затрупани с повече информация, за разлика от всеки друг период в човешката история. Ръста в комуникативната способност, която придобиват хората, в следствие на развитите технологии за масова информация, водят до изменения във възприятията. Както човек се променя, по време на преход, така всяка нова информация го променя допълнително.

Ето какво имам предвид:

1. Естествените спънки за разпространението не съществуват и хората достигат до информация лесно, подбрана и компилирана, често с неизвестни за нас намерения и мотивация, от източника.
2. Информацията бива от всякакъв характер, сложена в необятното пространство, тя би могла да бъде асимилирана от всеки и преработена, докато най-накрая стигне до крайната си аудитория.
3. Последствията при асимилацията на тази информация, биха могли да са непредсказуеми за асимилиращия ("жертвата"), както и за хората около него, следователно е добре да осъзнае отговорността, която той поема, бъдейки неин проводник.
4. Критичния поглед е изключително важна и благотворна черта на характера за асимилиращия, заедно с крайна доза любопитство, при наличие на интерес от негова страна, в съвкупност с осъзнаването на отговорността при употребяването на гледната точка, която получава.
5. Емоциите са господарите на живота ни. Една от техниките за влияние върху емоциите ни е поставянето на една или повече "авторитетни фигури", които ни обясняват теорията и практиката, претупано отгоре-отгоре, за да не се губи вниманието на слушателя, за сметка на съдържанието и това създава условия, при които липсва необходимата дълбочина. Нашата роля е на безпомощни, пасивни слушатели, читатели, зрители, на които им се предлага да си махнат тапите от ушите и да насочат вниманието си към умишлено подбрани, опростени от сложност и комплексност твърдения, в които истината се размива измежду всякакъв тип ефекти, откъси, цитати, монтажи, които премахват несъответствията в твърденията на реалните персонажи и прочие. Когато в аргументите липсва същественото, вместо него, части от пъзел, в съвкупност със страх, гняв, дори мистерия и други емоции, те трябва бързо да бъдат разпознати и разграничавани от солидните опит, подробности в практиката, които не винаги можем да придобием нито от стола, на който седим, нито от това, което ангажира вниманието ни в този момент.
6. Сглобяването на пъзела би могло да отнеме повече време, отколкото можем да предположим. Взимайки това в предвид, сигурни ли сме, че сме готови да жертваме необходимото време, спокойствие, уравновесеност, дори и социалните си контакти, за да видим цялата картина, която в последствие може да се окаже такава, каквато не сме си представяли или ни е убягвала първоначално?

Не случайно политическите фигури използват емоциите на хората, когато изнасят своите речи, казвайки нищо конкретно и разтягайки локуми, в които слушателя не може да се ориентира. Избори не се печелят с аргументи, а с емоции. Защо иначе политиците не изнасят лекции за нещо практично, вместо да се саморекламират с популизми и подбрани реплики? Казвам това, защото всяка една от конспиративните теории също има своя собствен електорат, който често е поставян в пазарните рамки, а може би политически или всякакви други.

За финал, предлагам да вкллючат в училище и предмета "Информационна хигиена и екология".